Ретината е тънка мембрана, покриваща задната част на вътрешността на окото. В предната част на окото ретината е прикрепена към пръстен точно зад лещата, наречен “парс плана” на цилиарното тяло. В задната част на окото, ретината преминава в зрителния нерв, който изпраща 3 милиона нервни влакна към мозъка. Между “парс плана” и зрителния нерв ретината не е анатомично закрепена към подлежащата хориоидея, а чрез други функционални механизми. Вътрешността на окото е запълнена с гелообразна субстанция наречена стъкловидно тяло. С възрастта, стъкловидното тяло се свива и дегенерира. Този процес настъпва по-рано при очи с високо късогледство. Стъкловидното тяло е прикрепено здраво в предната част на окото към “парс плана”, а в задната част на окото то е прикрепено към ретината най-силно около зрителния нерв и по-слабо на други места. В процеса си на свиване стъкловидното тяло се отделя от повърхността на ретината в задната част на окото (задно отлепване на стъкловидното тяло). Ако стъкловидното тяло има зони на прикрепване в периферията на ретината, в тези места тя може да се разкъса в резултат на дърпането при отлепване на стъкловидното тяло. Наличието на ретинално разкъсване води до отлепване на ретината в 50% от случаите, ако бъде оставено без лечение.
Рискови фактори
Вероятността за отлепване на ретината е по-голяма при хора, които имат високо късогледство, претърпели са травма на окото или хирургична интервенция в миналото, имат роднини с отлепване на ретината или са имали отлепване на ретината в другото око.
Симптоми
Това което задължително трябва да отведе пациента при офталмолог е появата на „светкавици“ пред окото. Някои пациенти се оплакват и от виждане на „точици“, „ мушички“, „паяжина“, което също изисква подробен офталмологичен преглед, за да се установи дали се дължи на дегнеративни изменения в стъкловидно тяло или има зони от ретината, които изискват лечение. Понякога отлепването на ретината се изявява с рязко влошаване на зрението, поява на падаща пелена пред окото или на сянка в периферното зрение.
Диагностика За да се диагностицира състоянието е необходим пълен офталмологичен преглед с разширение (дилатация) на зениците и оглед на очното дъно с помощта на специална леща. Допълнително се извършва и Б-ехография на очния булб.